В свят, в който алгоритмите могат да генерират хиляди проекти за секунди, Даниел Розбери реши да отговори по най-спектакуларния възможен начин. Не с представяне на нови технологии, а с демонстрация на човешкото въображение. Колекцията Schiaparelli haute couture за сезон Есен/Зима 2026/2027, озаглавена „The Abyss”, която открива Парижката седмица на Haute Couture, не беше просто модно шоу. Тя беше манифест. Въпрос за бъдещето на творчеството. И напомняне, че couture все още остава последният бастион на неща, които не могат да бъдат програмирани.
Кутюр като отговор на епохата на изкуствения интелект
Роузбери не криеше вдъхновението си от съвременността. Самият той призна, че все по-често среща портфолиа на млади дизайнери, в които е трудно да се различи талантът от възможностите на изкуствения интелект. Вместо обаче да се бори с технологията, той реши да докаже, че съществува пространство, до което AI все още няма достъп – емоции, интуиция, случайност и майсторството на човешките ръце.
Затова на модния подиум се появиха тоалети, изглеждащи като организми от бъдещето. Латексови сакa с надуваеми пипала, силиконови корсети, наподобяващи жива тъкан, пулсиращи със светлина рокли и анатомични детайли създаваха усещането, че човешкото тяло преминава през нов етап на еволюцията. Критиците единодушно отбелязаха, че колекцията не се опитва да бъде красива в класическия смисъл. Тя трябваше да тревожи, да очарова и да провокира към размисъл.
От златни бели дробове до силиконови хриле
Daniel Roseberry от няколко сезона последователно изгражда собствен език на Schiaparelli. Само преди няколко години светът се възхищаваше на монументалните златни колиета, сюрреалистичните бижута и характерните анатомични детайли. След това дойдоха колекциите, вдъхновени от астрономията, митологията и скулптурата, които превърнаха модната къща в любимец на червените килими.
Есен/Зима 2025/2026 много критици определиха като повратен момент – колекция, в която Роузбъри перфектно съчета класическото шивачество с оптична илюзия и сюрреалистични препратки. Самият дизайнер по-късно призна, че му се е струвало, че е намерил идеалната рецепта за Schiaparelli. Парадоксално именно затова решава напълно да я изостави.
Новата колекция не развива предишната. Тя прави рязък завой. Вместо елегантен сюрреализъм предлага биологични мутации, изкуствена кожа, силикон, рибени люспи, миди и материали, които повече се свързват с лаборатория, отколкото с ателие до Place Vendôme.
Най-артистичната модна къща? Все повече неща сочат, че е така
От момента, в който пое поста креативен директор през 2019 година, Даниел Роузбъри не се опитва да копира Елза Скиапарели. Той продължава нейния начин на мислене.
Основателката на модната къща си е сътрудничила със Салвадор Дали, Жан Кокто и Леонор Фини. Създавала е рокли с омари, шапки, наподобяващи обувки, и колекции, вдъхновени от сюрреализма, много преди модата да започне да възприема подиума като художествена галерия. Днешната Schiaparelli остава вярна на тази философия – модата не трябва да бъде само луксозен продукт, а артистичен коментар към реалността. В този смисъл тазгодишното ревю беше изключително вярно на ДНК-то на марката. Вместо носталгия се появи въпросът за човечността в епохата на алгоритмите.
Не мода за носене. Мода за запомняне
За разлика от много модни къщи, които все по-често проектират с мисъл за социалните мрежи и червения килим, Schiaparelli все още третира висшата мода като лаборатория за идеи. Повечето от показаните силуети никога няма да бъдат продавани в непроменен вид. Те са отправна точка за индивидуални поръчки и демонстрация на възможностите на ателието.
Именно затова всеки сезон на Schiaparelli предизвиква дискусия, която далеч надхвърля модата. Говори се за скулптура, биология, анатомия, изкуствен интелект, психология или съвременната култура на образа. Малко марки днес умеят толкова успешно да превърнат модното шоу в интелектуално събитие.
На фона на цялата седмица на висшата мода Schiaparelli отново зададе посоката
Въпреки че по време на парижката Седмица на Haute Couture впечатляваха и дебютите на Pierpaolo Piccioli за Balenciaga, романтичните предложения на Dior или експериментите на Iris van Herpen с модерни материали, именно Schiaparelli отново отвори дискусията за границите на съвременното couture. Критиците отбелязаха, че целият сезон се фокусира върху занаятчийството, иновативните материали и преразглеждането на човешкото тяло, но именно Roseberry най-пълноценно съчета всички тези теми в единна история.
Мода, която не търси одобрение
Може би най-голямата сила на Schiaparelli днес е смелостта. В епоха, когато луксът все по-често се подчинява на продажбите и вирусните тенденции, тази модна къща все още си позволява да експериментира. Не се опитва да се хареса на всички. Не проектира за алгоритми.
И именно затова остава един от най-очарователните, най-артистичните и най-непредсказуемите модни къщи на съвременния свят. Елза Скиапарели вярваше, че модата трябва да изненадва повече от самата реалност. Даниел Роузбери доказва, че почти сто години по-късно тази идея е по-актуална от всякога.
