Колекцията Re{form} Zara (Vol. 1) на Джон Галиано излиза днес в продажба и още от първите часове предизвиква точно това, което можеше да се очаква от срещата на един от най-характерните дизайнери на своето поколение с една от най-големите high street марки. В Лондон пред магазина на Zara на Bond Street се появиха опашки. В същото време в интернет светкавично започнаха да се разпространяват снимки от колекцията. Дискусията обаче не се върти само около цените или наличността, а най-вече около това дали Галиано е успял да запази своя собствен език в производствения свят на Zara.
След като изгледате първата част, отговорът е интересен: да, и то категорично. Това е едно от малкото сътрудничества на известен дизайнер с масова верига, при което резултатът не е опростяване на висшата мода. Тук посоката се обръща. Това обаче е изключително смела и нестандартна стъпка.
Zara като материал, не като ограничение
Re{form} не е класическо сътрудничество, при което дизайнерът създава няколко ефектни неща, а марката се грижи за останалото. Galliano третира Zara като творчески материал. Затова анализираше съществуващите кройки, разглобяваше ги на части, обръщаше конструкцията, променяше пропорциите и функцията на отделните елементи. Едва от тези експерименти се раждаха нови проекти, които след това се произвеждаха от нови материали.
Това е много характерен метод за Галиано. Вместо да започва от празен лист, той започва от нещо вече съществуващо и проверява докъде може да измести неговото значение. В този смисъл Re{form} е по-„авторско“, отколкото би подсказал етикетът на Zara.
И именно тук се крие най-голямата стойност на колекцията. Галиано не се опитва да превърне Зара в Dior или Margiela. Той превръща Зара в Галиано.
Колекция Re{form} Zara (Vol. 1): Исторически Galliano, но без музейна носталгия
Вдъхновението идва, наред с други, от Les Incroyables и Les Merveilleuses – ексцентричната мода на Франция след революцията, която вече присъстваше в прочутата дипломна колекция на дизайнера от 1984 година. Появяват се също и отзвуци от викториански Лондон, пънк, филм ноар и неговите собствени архиви. Тук се вижда продължение на нашумялата колекция на Galliano за Maison Margiela.
Това обаче не са директно използвани цитати. Галиано взема историческата силует и го пренася към съвременността: удължава обувките, деформира палтата, създава преувеличени рамене, използва тюл, дантела, прозрачни материи и театрални шапки.
В резултат на това дрехите имат нещо, което винаги е било ключово в модата на Galliano: създават персонаж, а не просто стилизация.
Най-интересните неща се раждат на границата между красотата и странността
Tri-Chic е добър пример за този метод. Чантата, вдъхновена от чувал за боклук, се превръща във многофункционален аксесоар, който може да се носи по няколко начина. Това не е просто ефектна концепция. Галиано отново взема предмет, лишен от престиж, и променя неговия код.
По подобен начин действат дългите ръкавици, бонетите и шапките, създадени със Стивън Джоунс, уинкълпикърите с абсурдно удължени върхове или палтата с умишлено нарушени пропорции. Тяхната сила не произтича от декоративността, а от изместването на добре познат елемент с няколко стъпки отвъд първоначалната му функция.
Това именно отличава Re{form} от повечето колаборации на дизайнери с масови марки. Тук името не е просто добавка към продукта. Името променя продукта.
Лондон вече отговори
Опашките при Bond Street показват, че Re{form} не е само проект за индустрията. Колекцията предизвика реален интерес сред клиентите, а ограничената наличност на някои модели допълнително ѝ придава характер на желан предмет.
Това всъщност е поредният парадокс на проекта. Галиано достига до масовата публика, но го прави чрез колекция, която по много начини запазва логиката на колекционерската мода: лимитирани количества, силен авторски език, характерни обекти и цени, които надхвърлят стандартния модел на Зара.
Колекция Re{form} Zara (Vol. 1) като трети акт на Галиано
Дизайнерът определя сътрудничеството като начало на своя „трети акт“ — след собствената си марка, Givenchy и Dior, както и след десетилетие в Maison Margiela. Това е важно, защото Re{form} не изглежда като спирка между поредните луксозни модни къщи. Изглежда като съзнателен опит да провери какво се случва с неговия метод, когато разполага с мащаба на Inditex.
Първата колекция подсказва, че отговорът е доста завладяващ.
През август беше отменена планираната изложба на Галиано в Metropolitan Museum of Art, което отново отвори дискусията около неговото публично завръщане. Това е важен контекст за премиерата, но не променя самия факт, че Re{form} трябва да се оценява и като моден проект — чрез конструкция, идея и изпълнение.
А тук Галиано остава изненадващо последователен.
Той не направи „Зара в стил Галиано“. Направи нещо много по-интересно: третира Зара като суровина. И издигна масовата, магазинна мода до нивото на изкуство. Галиано не опростява висшата мода за нуждите на масовия клиент, както често се случва в кооперативните колекции на известни дизайнери със Зара или H&M. Той вдига летвата за масовия клиент много високо и го изправя пред силуети, познати от Haute Couture.
Затова Re{form} заслужава внимание не само като сътрудничество на голямо име с гигант от high street. Това е експеримент с границата между дизайнерската мода и масовото производство. И, поне в първия том, експеримент, проведен с ясно изразена авторска ръка.
Сега остава да проверим дали тази ръка също така добре се справя извън кампанията, в гардероба и при ежедневна употреба.
