Има търгове за изкуство, които привличат вниманието на колекционерите. Има и такива, които се превръщат едновременно в културно, финансово и символично събитие. Именно към тази втора категория спада продажбата на частната колекция на Joe Lewis, британски милиардер, инвеститор и бивш собственик на клуба Tottenham Hotspur F.C. той тъкмо продава своята впечатляваща колекция от картини. Какво означава този ход и как ще се отрази на пазара на изкуството като инвестиция?
През следващия месец аукционната къща Sotheby’s ще изложи в Лондон колекция от произведения, чиято стойност се оценява на около 150 милиона паунда. Това може да се окаже най-скъпата колекция на един собственик, продавана в историята на града. Но зад астрономическите числа се крие нещо много по-интересно от самия лукс.
Това е разказ за вкус, риск и свят, в който повечето хора никога не надничат.
Joe Lewis. Изкуството като език на наистина богатите хора
В света на ултрабогатите изкуството отдавна е престанало да бъде декорация. То е форма на капитал, влияние и лична легенда. Произведенията не висят там случайно — те са като манифести на характера.
Колекцията на Joe Lewisa изглежда точно като такъв манифест.
В нея се съдържат имена, които от десетилетия градят историята на европейското изкуство: Gustav Klimt, Francis Bacon, Lucian Freud, Amedeo Modigliani и Edgar Degas.
Това не е колекция, създадена за Instagram. В нея няма крещяща модерност или „модни имена на сезона“. Вместо това има тежестта на историята, емоции и имена, които са устояли на поколения.
Едно от най-важните произведения е портретът на Гертруд Льов, създаден от Климт през 1902 година — картина не само красива, но и белязана от историята на XX век. Нейната героиня, виенска аристократка от еврейско семейство, бяга от Австрия заради нацизма. Самата картина години наред преминава между колекции и фондации, преди да се върне при наследниците на семейството.
Sotheby’s го оценява днес на около 30 милиона паунда.
Колекционерите и трейдърите имат повече общо помежду си, отколкото изглежда
Джо Луис не е роден в света на галериите и частните музеи. Той се е появил на бял свят над лондонски пъб, а състоянието си е изградил като валутен трейдър. Печелил е огромни пари от движенията на пазара, вземайки решения там, където другите са се страхували от риска.
И точно това се вижда в тази колекция.
Francis Bacon със своите брутално откровени автопортрети. Freud, който рисува хората без разкрасяване. Modigliani, създаващ меланхолични, издължени силуети. Това не са „безопасни“ произведения. Общото между тях е интензивността — емоционална и естетическа.
В известен смисъл колекцията на Lewis напомня добре изграден инвестиционен портфейл. Не е случайна сбирка от скъпи неща. Има характер. Напрежение. Смелост.
Лукс, който не крещи
Най-интересното в тази история обаче е нещо друго. В времена, когато луксът все по-често се свежда до видимо лого, екзотични почивки и автомобили, показвани в социалните мрежи, този търг напомня за по-старата дефиниция на богатството.
По-тиха. По-изискана.
Истински големите колекции изкуство често съществуват извън обсега на камерите. Те са скрити в частни резиденции, семейни фондации или сейфове на свободните пристанища в Женева. Когато се появят на пазара, светът на финансите и изкуството гледа на това като на момент на разкриване на частна империя.
И именно затова продажбата на колекцията на Joe Lewisa е нещо повече от поредния търг.
Това е рядък момент, в който може да се види какъв е вкусът на човек, който десетилетия е боравил с милиарди — и който вместо да купува временни тенденции, е инвестирал в неща, предназначени да устоят на времето.
