Париж се подготвя за един от най-важните търгове на класическо и модерно изкуство тази година. На 22 октомври в парижкия Sotheby’s ще се проведе търг на колекцията на Жан Шлумберже в Париж – изключителен ансамбъл от произведения на импресионизма и модернизма, който десетилетия наред е бил извън публичния достъп. В центъра на събитието ще бъде монументалният „Ирис“ на Клод Моне, оценяван на 22–30 млн. евро. Цялата колекция според Sotheby’s се оценява на над 40 млн. евро, а други източници посочват диапазон, достигащ дори 40–60 млн. евро.
Аукционът на колекцията на Jeanne’a Schlumberger в Париж ще бъде особено събитие и заради датата. Моне умира през 1926 година, а тазгодишната продажба се провежда точно на стогодишнината от неговата смърт. Наддаването ще започне на 22 октомври от 18:00 ч. CEST, докато възможността за онлайн оферти ще бъде отворена още на 15 октомври. В каталога има 26 активни позиции, включително творби на Моне, Пол Сезан, Пиер Бонар, Гюстав Моро, Шаим Сутин, Камий Клодел и Йожен Дьолакроа.
Аукцион на колекцията на Жан Шлюмберже в Париж. Монета, която може да влезе в историята
Най-голямата звезда на вечерта е „Ирис“ от 1924–1925 г. Монументалното платно е с размери 159,6 на 180 см. То принадлежи към късния период на творчеството на Моне в Живерни. Оценката възлиза на 22–30 млн. евро. Sotheby’s определя произведението като най-важната картина от тази серия, която някога е излизала на търг. Освен това, картината е запазила изключителна провенанс: след смъртта на художника преминава към неговия син Мишел, след това попада в галерията на Катя Граноф, а по-късно в колекцията Шлюмберже.
Точно произходът е един от най-силните аргументи на тази продажба. „Ирис“ не е бил обект на интензивен пазарен оборот в продължение на десетилетия. Останал е в ръцете на последователни собственици, пряко свързани с историята на творчеството на Моне. Също толкова важно е и състоянието на запазеност на картината. Според Sotheby’s платното не е било подлагано на дублиране или покривано с лак, благодарение на което е запазена оригиналната живописна повърхност.
Ще бъде ли поставен рекорд? Това не може да се каже със сигурност днес. Оценката от 30 млн. евро е горната граница на предвижданата цена, а не гаранция за резултата. Sotheby’s обаче има основания да очаква изключителен интерес. Пазарът на Monet ясно нараства през последните години. Колекционерите особено търсят произведения от късния му период. Тогава художникът все по-силно се отдалечава от традиционния език на импресионизма към почти абстрактно третиране на цвета и пространството.
Четири картини на Моне
Аукционът на колекцията на Жан Шлумберже в Париж обаче не се основава само на едно произведение на изкуството. В каталога са включени цели четири картини на Моне. Освен „Iris“, това са „Saule pleureur ou L’Arbre de feu“ от 1918–1919 г., оценена на 9–12 млн. евро, „La maison à travers les roses“ с оценка 2–3 млн. евро и „La Seine à Vernon, l’arbre“ с оценка 1,2–1,8 млн. евро.
Особено интересна е „Saule pleureur“. Картината принадлежи към серията изображения на плачещи върби от градината в Живерни. Тя е от периода, когато живописта на Моне се променя. Става все по-жестова и експресивна. Двете най-скъпи платна: „Iris“ и „Saule pleureur“ – преминават от ателието на художника към неговия син Мишел. След това чрез галерията на Катя Граноф попадат при Шлюмберже.
Коя беше Жан Шлюмберже?
Зад колекцията стоеше Жан Шлюмберже (1889–1983), вдовица на Марсел Шлюмберже, представителка на едно от най-важните френски индустриални семейства. Шлюмберже са изградили състояние в сектора на технологиите, свързани с търсенето и добива на петрол. Жан обаче водеше много по-дискретен начин на живот от много от тогавашните колекционери.
В продължение на повече от четири десетилетия тя последователно изграждаше своята колекция от изкуство. Най-важният ѝ партньор беше галеристката Katia Granoff, която изигра съществена роля в преоткриването на стойността на късния Monet. Във времена, когато част от критиците смятаха късните картини на художника за твърде неясни и резултат от проблеми със зрението, Granoff и Schlumberger видяха в тях предвестник на модерността. Днес настъпи пробив. Именно този период на Monet е особено ценен от колекционерите.
Cézanne, Bonnard и Сутин
Monet не е единствената причина, поради която парижкият търг привлича вниманието на музеи и най-големите колекционери. В каталога са включени три произведения на Пол Сезан. Сред тях е „La Ferme“, оценена на 600–800 хил. евро, както и „Ciel entre les arbres“ и „Arbres au bord de la rivière“. Всяко с естимация от 400–600 хил. евро. Има също две картини на Пиер Бонар – „La cueillette des prunes“ за 600–800 хил. евро и „Portrait de femme (Mme Alexandre Natanson)“ за 100–150 хил. евро.
Колекцията се допълва, наред с други, от три произведения на Гюстав Моро, две на Шаим Сутин, творбата на Камий Клодел „La Valse, petit modèle“, картина на Кес ван Донген, както и произведения на Оноре Домие, Йожен Дьолакроа и Йожен Буден. Ясно се вижда съзнателно изграденият разказ: от импресионизма и постимпресионизма, през символизма, чак до изкуството на XX век.
Париж – столица на импресионистичния пазар
Аукционът на колекцията на Жан Шлумберже в Париж ще се проведе по време на изключително силен сезон. Sotheby’s и Christie’s в същия ден ще се изправят срещу две исторически колекции. Christie’s ще предложи колекцията на Пол Дюран-Рюел. Един от най-важните дилъри в историята на импресионизма. Общата ѝ оценка възлиза на 30–43 млн. евро.
По този начин парижкият октомври е символична среща на две различни истории на арт пазара. Дюран-Рюел представлява галериста, който е помогнал да се създаде пазарът на импресионизма. Докато Шлумберже е колекционерка, която рано е повярвала в късния Моне и модерната посока на френската живопис.
Дали „Iris“ ще счупи рекорда? Отговорът ще разберем вечерта на 22 октомври. Още сега обаче е ясно, че търгът на колекцията на Jeanne’a Schlumberger в Париж ще бъде едно от най-важните събития на тазгодишния арт пазар. Не само заради милионните оценки, но най-вече защото на пазара се завръща колекция, създавана повече от четири десетилетия от жена, която с интуицията си е изпреварила времето си.
