Горивото, което се съхранява в крилата – какво представлява SAF?

През 2024 година световното производство на SAF (устойчиво авиационно гориво) едва надхвърли 1 Mt. Звучи скромно? Да. Но още през 2026 се очаква да достигне 2,4 Mt, а което е по-важно, от 2025 година в Европейския съюз влиза в сила мандатът ReFuelEU Aviation: 2% SAF във всеки полет. Това е първият път, когато законът налага използването на това гориво в такъв мащаб.

SAF е т.нар. drop-in гориво. Звучи като технически термин, но става въпрос за нещо просто: смесваш го с обикновено Jet A-1 (дори в съотношение 50:50) и го наливаш в самолета. Без никакви модификации на двигателя, без нова инфраструктура на летището. Просто работи.

Защо това се ускорява точно сега

Появи се конкретен срок и санкция. ReFuelEU Aviation изисква 2% SAF от януари 2025, след това 6% през 2030 и цели 70% през 2050 година (от които 35% e-SAF, тоест синтетично гориво от CO₂).

Ефект върху климата? SAF от биомаса или отпадъци намалява емисиите с 70-80% през целия жизнен цикъл. E-SAF може да постигне над 90%. По-нататък в статията ще видим как това изглежда технически и как тези мандати променят пазара.

Как работи SAF?

SAF е „drop‑in fuel“, тоест гориво, което можеш да налееш директно в резервоара на съвременен самолет. Не е нужно да модифицираш двигателя, летищната инфраструктура или системите. Ключът са стандартите ASTM D7566 и D1655, които определят 11 одобрени производствени пътеки. Обикновено смесваш SAF с традиционното Jet A1 в съотношение до 50% (някои пътеки позволяват само 10%).

Ето основните пътища и какво произтича от тях:

Пътека	Суровини	Blend‑limit	Намаляване на емисиите
HEFA‑SPK	Растителни масла, животински мазнини, UCO	50%	70-84%
FT‑SPK	MSW, селскостопански/горски отпадъци	50%	70-90%
ATJ‑SPK	Захари, алкохоли	50%	70-85%
SIP/HFS	Захари, остатъци	10%	~70%
PtL (e‑SAF)	CO₂ + H₂ от ВЕИ	50%	>90%

Neste се специализира в HEFA (използваното готварско олио е тяхната силна страна), World Energy стартира първото комерсиално производство на SAF през 2016 година (Парамаунт, Калифорния), а LanzaJet залага на ATJ.

Параметри на качеството и съвместимост

SAF трябва да отговаря на същите изисквания като Jet A1. Най-важните са температура на възпламеняване ≥38°C, замръзване ≤−47°C, енергия 42,8 MJ/kg, плътност 775-840 kg/m³ и съдържание на сяра <0,3%. Благодарение на това пилотът не забелязва разлика, а логистиката на летището функционира без промяна.

Следващият раздел ще покаже как регулациите и пазарът стимулират (или възпрепятстват) внедряването на тези технологии в Европа.

Регулации и пазар

Регулациите всъщност са основният двигател на целия пазар на SAF, защото без задължения авиационната индустрия би подхождала предпазливо към по-скъпото гориво. ЕС и САЩ създават конкретни рамки, които налагат увеличение на предлагането и реално търсене.

Мандати и цели: ЕС, Великобритания и САЩ

ReFuelEU Aviation е европейската основа: от 2025 г. ще се изисква 2% SAF в смесите на летищата в ЕС, а целта за 2050 г. е цели 70% (в това число 35% e‑SAF). Звучи амбициозно, особено като се има предвид, че през 2024 г. делът беше едва 0,53%. САЩ поема по свой собствен път чрез SAF Grand Challenge: 3 милиарда галона до 2030 г. и 35 милиарда до средата на века, с данъчни стимули по IRA на ниво 1,25-1,75 щ.д. за галон. Великобритания започва с 2% през 2025 г. и цели 22% до 2040 г.

Регион	2025	Цел 2030/2040/2050
ЕС	2%	6% (2030) / 70% (2050)
Великобритания	2%	10% (2030) / 22% (2040)
САЩ	~1%	3 млрд гал (2030) / 35 млрд гал (2050)

Пазар

Оценките сочат глобално производство от 1,9-2,4 Mt през 2025 година, което съответства на пазарна стойност от около 2-3,7 милиарда щатски долара. До 2030 година пазарът се очаква да нарасне до 25-26 милиарда долара. Ограничения остават суровините HEFA (главно отпадъчни масла) и темпото на изграждане на инсталации.

Заявление от круизна височина

Устойчивите авиационни горива не са някаква далечна визия за бъдещето, а реалност, която се случва точно сега. Вярно е, че все още изискват усъвършенстване по отношение на разходите и мащаба на производството, но технологията работи, а натискът за декарбонизация на авиацията само нараства. Вече не е въпросът „дали“, а „колко бързо“.

Виждам в това нещо, което напомня началото на възобновяемите енергийни източници: първоначално скъпи и нишови, по-късно стандартно решение. SAF върви по същия път, само че с по-голяма бързина, защото авиационната индустрия няма време за бавни експерименти.

Jedно е сигурно: полетът със самолет, задвижван с гориво от кухненски отпадъци, вече не е любопитна новост. Той се превръща в новата нормалност на десет хиляди метра височина.

Джаки

Премиум журналист