Славек Завадски, основател на борсата Kanga, предизвиква представите ни за лукс. В разговор с нас той разказва как се е отказал от собствената си кола заради свободата да пътува и защо вярва, че бъдещето на финансите е в криптовалутите.
Г-н главен изпълнителен директор, какво ви накара да навлезете на пазара на криптовалути и блокчейн? Какво беше началото на кариерата Ви в тази индустрия?
SlawekZawadzki: За съжаление тук няма нищо романтично, въпреки че много ми се иска. От 2009 г. управлявам специализиран бизнес за разработване на софтуер. Това беше първият ми бизнес, който ме научи на много неща, но в същото време жестоко ме пречупи. Имаше възходи и падения. След няколко години осъзнах, че трябва да променя бизнес модела си.
Характерът на бизнеса ми обикновено се основаваше на услуги, нямах свой продукт, нещо, в което бих могъл да инвестирам и да изградя стойността на бизнеса си въз основа на него. Проблемът обаче се състоеше в това, че за да поддържам потока на организацията, трябваше да приемам повече поръчки и да се фокусирам върху тях, да следя за рентабилността, отношенията с разработчиците и отношенията с клиентите. Бях поробен. В края на 2016 г. и началото на 2017 г. се сринах, превръщайки се в парий на триградския ИТ пазар.
По онова време обмислях какво да правя – дали да започна работа на пълен работен ден, или да опитам отново да се занимавам с бизнес. По това време се срещах с различни хора от различни браншове и социални сфери. Един от тях беше настоящият ми партньор – Лукаш Желиговски. Оказа се, че от известно време той вече е активен на пазара на криптовалути и именно той ме накара да се заинтересувам от тази област
Защитавате биткойн като бъдещето на финансовата система. Как виждате съжителството на криптовалутите с традиционната банкова система през следващите 10 години?
За да отговорим на този въпрос, нека се опитаме да обобщим няколко важни аспекта, на пръв поглед несвързани помежду си, и след това да направим опит за синтез.
Първо – До неотдавна интерес към криптовалутите проявяваше само определена група инвеститори. Вярно е, че тя беше разнородна, но в нея можеха да се открият някои доминиращи черти, например недоверие към банковата система, враждебност към прогресивния надзор на държавния апарат, убеждението, че политиците и управляващите са отговорни за финансовите кризи (например кризата от 2008 г.).
Второ – (Също така) доскоро светът на големите финанси не само не се интересуваше от криптовалутите, но дори поставяше под въпрос основите и легитимността на съществуването им. Още през 2017 г. Лари Финк, председател на най-големия инвестиционен фонд в света Black Rock, нарече биткойна „индекс за пране на пари“. Същият Лари Финк днес е защитник и апологет на голямата криптовалута. Известно потвърждение на този феномен може да се намери в задния двор на Полша. От 30.12.2024 г. всяка страна от ЕС трябва да разполага с орган, който да контролира пазара на виртуални валути. В Полша такъв орган ще бъде Полската служба за финансов надзор, която открито не насърчава никакви инвестиции в криптовалути, като същевременно изпраща сигнали до поднадзорните банки, че не е препоръчително те да си сътрудничат с борси за криптовалути.
Трети – От януари 2024 г. биткойнът е поканен на Уолстрийт. Инвеститорите могат да инвестират капитала си в така наречените биткойн ETF. На практика това означава, че може да се закупи експозиция към виртуалната валута, като тази експозиция е представена чрез единица ETF. Цената на такава единица следва цената на биткойн. Но имайте предвид – въпреки че е обезпечен с биткойн, аз като инвеститор нямам достъп до него. Мога само да купувам или продавам, но не мога да тегля.
Четвърти – все повече и повече регулации за криптовалутите, най-пълната от които е европейската – MiCA. Той е много изчерпателен и според мен е прекалено строг. Той налага много голяма тежест върху борсите за криптовалути. В същото време регулациите, съпътстващи MiCA, правят невъзможно анонимното инвестиране в криптовалути – нещо, което за антисистемниците, за които споменах, е кардинален въпрос.
Ето защо стигаме до ситуация, в която светът на банките и големите финанси, който досега беше враждебно настроен към криптовалутите, започва да ги приема, като същевременно изключва онези, които преди се бореха за тях. Следователно, говорейки за бъдещето, виждам два сценария. Първият: криптовалутата ще бъде предлагана от банките и инвестиционните фондове на широк кръг инвеститори, които преди това не са се интересували от инвестиции във виртуални валути. Този процес ще бъде съпътстван от прогресивно регулиране. Втори: ще има извънсистемна търговия с криптовалута. Като казвам извънсистемна, имам предвид такава, която не се извършва от банките. Именно по този начин се е осъществявала тя досега. Банките, възползвайки се от позицията си, ще принудят законодателя да санкционира тази търговия
Как виждате бъдещето на криптовалутите в контекста на зелената трансформация? Могат ли блокчейн решенията да подпомогнат устойчивото развитие?
Разбира се, че е така. И не се нуждаете от никаква регулация, за да направите това, защото на кормилото на ограничаването на енергията, необходима за поддържането на мрежата на биткойн, има повече от регулация и законодателствоһттр://…. Става дума за човешката алчност и желанието да се максимизира печалбата.
Т.нар. копачи на биткойни инвестират в компютри, наречени копачи, и в електроенергията, необходима за захранването им. В замяна те получават биткойн като възнаграждение. Колкото по-ефективно е оборудването, толкова повече приходи ще имат, като в същото време колкото по-евтина е електроенергията, толкова по-висока е печалбата. Именно миньорите са движещата сила за инвестиране в нови технологии и намиране на енергийни решения, които ще им струват най-малко.
Тук си струва да направим още едно отклонение – днес изчислителните центрове, свързани с изкуствения интелект, консумират гигантско количество енергия, но дебатът за вредата от изкуствения интелект за околната среда изобщо не се повдига. Чудя се защо…
Как бихте определили лукса в живота си и в контекста на съвременния бизнес?
Отделих малко време, за да обмисля отговора. Признавам, че преди не си бях задавал много въпроси за това какво според мен е луксът. Защото какво е това? Дали луксът се определя от мен – че нещо е луксозно за мен общоприет стандарт за лукс.
От много години нямам собствена кола. Не искам да имам такава. Голям ентусиаст съм на споделянето на автомобили, такситата, обществения транспорт. Когато сутринта тръгвам за Варшава (живея в Гданск), мога да избирам как и кога да се върна. Може би ще се върна с влак, може би ще летя със самолет, може би ще наема кола в столицата, която ще изоставя в Гданск, а може би просто ще остана във Варшава за една нощ.
Тази свобода е лукс за мен. Свързвам притежаването на собствен автомобил с грижата за него, обслужването му, проблемите с паркирането, стоенето в задръствания. За мен луксът се състои в това, че тези неща не занимават съзнанието ми.
От друга страна, обичам да привличам внимание. Да, знам – това е влечуго. И все пак! Чувствам, че по този начин изпълнявам ролята, която ми е отредена. Чувствам се добре, когато съм добре облечен, когато имам добър часовник на ръката си (скъп, не непременно практичен), когато имам добре подстригана брада. Тогава се чувствам уверен и имам убеждението (или поне вярвам в това), че съм добре приет. Това лукс ли е?
И още – когато се замисля за дома си, за мястото, където живея, където спя, откривам, че то е далеч от Версай. В дома ми не висят произведения на изкуството, нямам камина, нямам готин телевизор (това е друга история, преди много години изхвърлихме телевизора, защото се счупи, и това ни устройваше). Чудех се защо отделям толкова малко внимание на дома си и мисля, че успях да разкрия верния отговорһттр://…. Аз и семейството ми не сме домошари, всеки от нас води активен начин на живот извън къщата, която в крайна сметка служи за спалня. Аз се чувствам удобно и комфортно в нея.
И накрая: когато пътувам по работа на по-дълги разстояния, обичам да пътувам в първа класа. Защо? Защото е удобно за мен, искам да намаля умората, която ще ме съпътства при смяна на самолети, седене по летищата и т.н. Няколко пъти ми се е случвало да се връщам от другия край на света с четири самолета. Това е уморително. По-високата класа на полета, подходящият салон на летището оптимизират енергийните разходи при пътуване.
Затова завършвам разсъжденията си с това, че за мен лукс е именно удобството, разбирано според канона, който аз самият определих.
Какъв съвет бихте дали на младите предприемачи, които искат да започнат бизнес в областта на финтех или криптовалутите? Какви ключови умения са необходими днес?
На първо място, бих започнал с изречението: „Благодаря ви, че избрахте да станете предприемач. Благодарение на хора като вас нашата цивилизация има шанс да се развива“. Вярвам, че зад богатството на нациите стоят предприемчиви хора, а не големи корпорации, на които държавата осигурява монопол или гарантира търсенето. Тогава, следвайки Уинстън Чърчил (макар и леко перифразиран), бих казал: „Първо се заемете с кръв, пот и сълзи. Дайте си правото да се провалите.
А когато паднете, изчакайте малко, изтръскайте праха и опитайте отново. В крайна сметка ще успеете!“ Ако планирате да стартирате бизнес в която и да е технологична индустрия, трябва да сте технологично компетентни или да имате техническо лице сред партньорите си, и то с опит.
Практиката ми показва, че технологичните стартъпи често се провалят поради нелоялността на техническия елемент или неговата некомпетентност. В същото време не забравяйте, че един бизнес, особено стартиращ, трябва да бъде управляван отвъд вашите и на партньорите ви възможности. Невъзможно е да разгърнете бизнес, който да изненада другите и в крайна сметка да стане печеливш, ако това не е основното ви занимание. Казвам това, защото често се срещат хора, които работят на пълен работен ден и се заблуждават, че ще успеят да направят бизнес, който да работи след работно време. Не, няма да стане.
Като запален пътешественик, как успявате да съчетаете интензивната работа по разработването на Kanga Exchange с времето за опознаване на света? Помага ли ви пътуването да намерите баланса?
Туризмът, разглеждането на забележителности и пътуването са много важни области в живота ми. Харесвам така наречената „почивка в града“, обичам да събирам посещения в интересни музеи или художествени галерии, харесвам различни форми на квалифициран туризъм (от походи в планината до колоездене на дълги разстояния и геокешинг). Въпреки това не разполагам с време за активен туризъм, затова планирам определени събития доста предварително (например трябва да планирам уикенд пътуване в планината поне 60 дни предварително).
Но винаги, когато успея да отида в планината, да посетя нов град или просто да измина още 100 километра с велосипед, усещам особен прилив на енергия. Чувствам се едновременно мотивиран, вдъхновен и удовлетворен. Също така съм благодарен, че работата в Kanga ми дава възможност да пътувам и да опознавам света. Това, което обаче е моят свещен навик, е това пътуване през август – толкова съм съгласна с партньорите си, че имам пространство за него. Подготвям се за него през цялата година.
Всеки път това пътуване е различно – както по отношение на формата, така и на площта. Посещавал съм голяма част от Европа с кемпер, обикалял съм Полша с велосипед, успял съм да обиколя света със семейството си за един месец или съм обиколил цяла Евразия с влак за пет седмици. Подготвям се за тези пътувания през цялата година – чета, трупам знания, планирам. По време на всяко пътуване в главата ми се раждат нови идеи
По време на пътуванията си имали ли сте възможност да наблюдавате разлики в отношението към криптовалутите и блокчейн технологията в различните държави? Кои региони се открояват в това отношение?
Регионалното разделение е проблематично, най-малкото защото в един силно развит криптопазар даден регулатор може да се активизира и да въведе задушаващи или елиминиращи регулации. Ако ми бяха задали този въпрос преди 10 години, щях да кажа, че Полша е една от най-развитите страни в Европа по отношение на развитието и прилагането на печалби от криптовалути. Днес, главно поради остракизма на регулаторната и банковата общност и липсата на подходящо насочване на политическите сили към подкрепа на криптопазарите, трябва ясно да заявим, че като поляци сме пропуснали историческата възможност да бъдем център на криптовалутите в Европа.
Наред с други, страните с висока социална стратификация (например Индия, въпреки недоброжелателното отношение на правителството там) или висока инфлация (например Аржентина, където гражданите започнаха да се разплащат в биткойни, за да избегнат инфлационното бреме) изглежда се възползват от възможностите на криптовалутите днес. Наблюдаваме и интересно движение в САЩ, където ETF-ите за криптовалути набират капитал о от инвеститори, които не са „криптовалутни“. Виждаме конкуренция от страна на три азиатски града – Дубай, Сингапур и Хонконг – които се борят да станат криптостолица на най-големия континент в света. А в Европа? Кои държави се борят за статут на криптовалута? Няма! Духът на регулиране и бюрокрация убива духа на всяко предприемачество. Днес всичко е свързано с регулиране, бюрократи и защитно мислене. Ето защо все още не сме достигнали Марс и все още не сме открили ваксина срещу рак. Но това е тема за друг разговор…
Славек Завадски – Главен изпълнителен директор на платформата Kanga, която предоставя инструменти за търговия с виртуални валути, включително борса за криптовалути и мрежа от партньорски стационарни обменни бюра. Предприемач, ентусиаст в областта на криптовалутите и пътешественик. Повече от 15 години страстно изследва света на финтех и блокчейн. Вярва в Бог, в технологиите и в отношенията с клиентите. Обяснява сложни идеи по прост начин както като лектор в университети, така и на полски и международни конференции. Опитва се да обедини света на виртуалните валути със света на традиционните валути, като говори на събития от финансовата индустрия, включително за WSE и Банковия форум. В чужбина е споделял идеите си на сцени в Рим, Малта, Бостън, Берлин, Филипините и др.
