Съкращаване на добива на диаманти в Debswana – какво означава това за пазара?

От блясъка до напрежението – въведение в съкращенията на Debswana

Диамантите представляват 80% от износа на Ботсвана. Звучи впечатляващо, нали? Но когато Debswana обяви на 6 юни 2025 г. намаляване на производството с 40%, тази статистика изведнъж стана тревожна. Това не са обикновени пазарни корекции.

Понякога се чудя дали хората, които купуват годежни пръстени, изобщо си дават сметка за тази реалност. Лукс срещу суровата математика на пазара – тези два свята рядко се пресичат. И все пак едно решение на една мина може да повлияе на цялата глобална верига на доставки.

Съкращенията през 2025 година не са случайни. Това е отговор на спада в търсенето, който продължава вече няколко тримесечия. Диамантеният пазар се променя по-бързо от всякога. Синтетичните камъни, промените в предпочитанията на по-младите поколения, инфлацията, която удря луксозните покупки.

Тези промени имат значение далеч отвъд границите на Ботсвана.

Числата са безмилостни. Ботсвана произвежда около 24 милиона карата годишно. Намаление с 40% означава почти 10 милиона карата по-малко на пазара. Това е огромна разлика в световен мащаб.

Но за да разберем истинския смисъл на това решение, трябва да погледнем по-дълбоко. Към историята на малка страна, която се превърна в диамантен гигант.

От историята до пристрастяването – икономическата основа на Ботсвана

Историята на Ботсвана е всъщност историята на едно откритие. Може да се запитаме дали това е благословия или проклятие – но фактите са такива, каквито са.

Всичко наистина започна през 1967 година. Тогава бяха открити първите находища на диаманти в Орапа. Не, почакай – всъщност за диамантите се знаеше и преди това, но едва тогава беше намерено нещо конкретно. През 1969 се създаде Debswana, съвместно предприятие на правителството на Ботсвана и De Beers. Педесет на педесет, както се казва.

Тези числа впечатляват. Диамантите днес са 30-40% от целия БВП на Ботсвана. И 40% от всички бюджетни приходи на страната. Това означава, че без диамантите Ботсвана би била… ами, съвсем различна държава.

Икономистите обичат да спорят за такива случаи. Едни говорят за „проклятието на ресурсите“ – resource curse. Защото много африкански държави имат петрол, диаманти или други богатства, а хората живеят в бедност. Но Ботсвана е нещо различно. Някои дори го наричат „африканското чудо“.

Може би наистина са успели да избегнат това проклятие? Стабилни институции, разумно управление на приходите от диаманти, инвестиции в образованието. Но от друга страна – какво ще стане, когато диамантите свършат? Или когато търсенето намалее?

Този въпрос става все по-актуален, особено когато разглеждаме най-новите решения относно ограниченията в добива.

Механика на съкращенията 2025 – мащаб, причини, технически детайли

Производството на диаманти в Ботсвана през 2025 година ще намалее драстично. От ниво от 24-25 милиона карата годишно до едва 14-15 милиона. Това не е обикновена пазарна корекция, а структурна промяна на целия сектор.

Най-големият удар засяга Jwaneng, водещата мина на страната. Там се планират най-дългите производствени паузи. Orapa също намалява добива с около 35 процента. По-малките мини като Letlhakane и Damtshaa частично спират дейността си – някои шахти просто не са рентабилни при сегашните цени.

Основната причина? Цените на суровините са спаднали с 20-30 процента от 2023 година насам. Синтетичните диаманти завземат все по-голям дял от пазара. Кой би предположил, че лабораторните камъни ще станат толкова популярни за толкова кратко време.

Техническите решения също се променят. Фирмите въвеждат сондиране, управлявано от изкуствен интелект – алгоритмите анализират качеството на кимберлита преди започване на пълния добив. Рентгеновите сепаратори вече са стандарт. Извличат само онези партиди, които гарантират висока стойност.

Целият бранш преминава към модел на селективно производство вместо масово извличане.

Тези оперативни промени са само началото. Въздействието върху икономиката на страната ще бъде много по-широко от просто производствените показатели.

Широка перспектива – икономически и пазарни последици за света

Debswana току-що обяви съкращения в производството и всички гледат числата. БВП на Ботсвана може да спадне с 1-2 процента – звучи безобидно, но това означава над хиляда загубени работни места. За страна, която живее от диаманти, това е наистина много.

Всъщност цялата тази криза показва колко крехък е този бизнес. Ботсвана десетилетия наред изграждаше икономиката си около естествените камъни, а сега трябва да се изправи пред нещо, което никой не е предвидил – лабораторно създадените диаманти вече заемат 10-15 процента от световния пазар през 2023 година.

Конкуренцията реагира по различен начин. Alrosa се опитва да се задържи здраво, но също усеща ценовия натиск. Lucara, която винаги е залагала на по-големи камъни, сега търси нови начини да се открои. Най-интересна е реакцията на индийските шлифовъчни центрове – там работят на пълни обороти, но маржовете се топят.

Потребителите променят навиците си по-бързо, отколкото някой е очаквал. Поколението Z не изпитва същото възхищение към естествените диаманти, както техните родители. ESG, устойчиво развитие, въглероден отпечатък – тези думи все по-често се появяват в разговорите за бижута.

Спомням си как само преди няколко години синтетичните диаманти се смятаха за имитации. Днес младите хора ги избират съзнателно, а понякога дори ги предпочитат. Това не е само въпрос на цена – макар че, разбира се, и това има значение. Това е промяна в мисленето.

Глобалните вериги за доставки трябва да се преориентират. Дистрибуторите, които години наред работеха само с мини, сега се отварят към лабораторни алтернативи. Търговците на дребно изпробват нови маркетингови стратегии. Някои разделят асортимента си, други се опитват да комбинират двата сегмента.

Цените на естествените диаманти падат, но не толкова драматично, колкото би се очаквало. Все още има група потребители, които плащат повече за „истински“ камък. Проблемът е, че тази група намалява.

Цялата тази суматоха кара всички да мислят за бъдещето по различен начин отпреди.

Какво следва за диамантения гигант? – сценарии и изводи

Предишните анализи показаха, че диамантената индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства. Но какво всъщност предстои? Трябва да разгледаме възможните сценарии.

Сценарий 1 – удължени ограничения до 2026 година

Ако настоящите проблеми се проточат, ситуацията ще стане трудна. Руските диаманти ще останат под санкции, а търсенето ще остане ниско. Минните компании ще трябва драстично да ограничат производството. De Beers може да затвори още мини, а по-малките компании просто ще фалират.

Това означава масови съкращения в Ботсвана и Южна Африка. Но може също така да доведе до консолидация на бранша – ще останат само няколко големи играчи.

Сценарий 2 – умерено възстановяване на търсенето в Азия

Китай и Индия могат да се върнат към купуването на диаманти по-бързо от Европа или Америка. Увеличение на производството с десет процента годишно звучи оптимистично, но е реалистично.

Младото поколение в Азия все още възприема диамантите като символ на статус. Особено в Индия, където бижутерските традиции са дълбоко вкоренени. Проблемът е, че азиатските купувачи са изключително чувствителни към цените.

Сценарий 3 – диверсификация, блокчейн, синтетици

Браншът може да се промени изцяло. Синтетичните диаманти вече струват част от цената на естествените. Блокчейн ще помогне да се проследи произходът на всеки камък – това е ключово за младите потребители.

Някои компании вече експериментират с NFT диаманти. Звучи странно, но може и да проработи.

Най-важните действия за различните групи:

✓ Инвеститори – диверсифицирайте портфейла си, избягвайте малките минни компании

✓ Правителствата на страните производителки – да развиват други сектори на икономиката

✓ Бижутерите – да инвестират в маркетинга на естествени диаманти, да изграждат осведоменост за разликите

✓ Потребителите – проверявайте сертификатите за произход

2030 година ще бъде повратна точка – тогава ще видим дали традиционната диамантена индустрия е устояла на трансформацията или е отстъпила място на новите технологии.