Наградата Прицкер 2026 беше присъдена на Смилян Радич Кларк, чилийски архитект, чиято работа съчетава експерименти с материали, културна памет и фина чувствителност към човешкия опит. Журито подчерта, че неговите сгради балансират на границата между временност и нестабилност, но въпреки това предлагат стабилно и оптимистично убежище.
Корени и история, които оформят архитектурата
Radić е роден в Сантяго в семейство на мигранти – баща му е от Хърватия, а майка му от Великобритания. Тази комбинация от култури оформя неговото съзнание за сложността на света и възприятието му за живота като процес на създаване на смисъл, а не просто наследяване на традиции. Архитектът подчертава, че понякога трябва сам да създадеш собствените си корени, за да спечелиш свобода в действията и мисленето.
Творчески път, изпълнен с предизвикателства
Пътят на Радича към архитектурата не беше линеен. Още като четиринадесетгодишен се сблъска с проектирането на сгради в художественото училище. Архитектурните му следвания в Pontificia Universidad Católica de Chile завършиха с първоначален неуспех – не издържа финалния изпит през 1989 година.
Това обаче му отвори пътя към по-нататъшни изследвания на историята на архитектурата във Венеция и към пътувания по света, които счита за основа на своето образование. Още от самото начало неговите творби съчетават архитектурата с философия, изкуство и литературни вдъхновения, създавайки пространства, в които се раждат идеи.
Pritzker 2026. Малко студио, големи идеи
През 1995 година Радич създава собствено студио в Сантяго, камерно и съзнателно интимно. Заедно със съпругата си, скулпторката Марсела Кореа, създава между другото Casa Chica (Вилчес, Чили, 1997), 24-метрово убежище в Андите, построено на ръка. Тяхното сътрудничество не е само проекти, а ежедневен диалог и обмен на идеи, които оформят всяка реализация.
Архитектура като убежище и размисъл
Radić изследва границите между това, което защитава, и това, което вдъхновява интроспекция. Неговите проекти балансират между убежище и азил, защита и уязвимост. В центъра на неговите размишления е крехкостта – приемането на чупливостта като неразделна част от живота.
Неговите временни конструкции, както и жилищните и институционалните сгради, остават емоционално присъстващи и осъзнати за контекста, в който възникват. Затова това е архитектура на чувствителността.
Международни реализации и признание
Radić придоби световна слава благодарение на проекти като The Boy Hidden in a Fish (Венеция, 2010) и 14. Serpentine Pavilion в Лондон (2014), временно убежище от стъклопласт. През 2017 година основава Fundación de Arquitectura Frágil, организация, подкрепяща експерименталната архитектура и интердисциплинарния подход към проектирането.
Jеговият принос е отличен с множество международни награди. Сред тях са наградата Architectural Record Design Vanguard, Oris Award, Arnold W. Brunner Memorial Prize и Grand Prize на Pan-American Architecture Biennial в Кито. Неговите творби са били също многократно представяни в Токио, Лондон, Ню Йорк, Хирошима и Сантяго.
Архитектура, която усеща
Radić все още живее и работи в Сантяго. Води бутикова практика, в която всеки проект е личен, обмислен и дълбоко усещан. Наградата му Pritzker 2026 подчертава, че съвременната архитектура може да бъде едновременно експериментална и изпълнена с чувствителност. И не забравя хората, на които предлага пространство за живот, размисъл и вдъхновение.
