Cabane Tortin – тайните на off-grid хижата над Вербие

Може ли човек да избяга от климата, като се скрие в планините?

Вербие е едно от най-скъпите ски курорти в Европа. Но над този луксозен курорт, някъде между ледниците, стои самотна сграда, за която малко хора знаят.

Швейцария поддържа 370 000 убежища, осигурявайки място за всяка жителка на тази страна. Това означава, че статистически всяка от нас има свое място под земята. Звучи като научна фантастика, но така изглежда швейцарската реалност от десетилетия. Само че сега, през 2025 година, тези числа придобиват нов смисъл.

Cabane Tortin е портал към алпийската автономия

През май тази година ледникът затрупа 90 процента от селцето Блатен, точно до Вербие. Жителите имаха само няколко часа за евакуация. Медиите писаха за това цяла седмица, после светът премина към други теми. Но аз все още мисля за тази история, особено когато гледам снимки на Cabane Tortin – хижата, която се намира точно в сърцето на същия ледников регион.

Всяка година 100 000 скиори се спускат по склоновете на ледника Тортин. Това е огромна тълпа, шум, опашки за лифтовете. Но само няколкостотин метра по-нагоре, където свършва цивилизацията, стои тази малка сграда. Съвсем сама. Без ток, без интернет, без нищо от това, което свързваме с нормалния живот. И точно затова става все по-интересна.

Не става дума само за романтичната представа за живот извън мрежата. Става дума за нещо по-голямо – за въпроса дали такива места са нашето бъдеще или реликва от миналото. А може би и двете едновременно.

Тази статия разказва за няколко неща:

• Защо планинските хижи в Швейцария са създадени и как са се променяли през годините
• Какви технологии позволяват да се преживее зимата на 3000 метра височина без външна помощ
• Дали места като Cabane Tortin са шанс за независимост или просто скъпо хоби за богатите
• Какво означава истинска автономия в свят, в който климатът става все по-непредсказуем

За да разберем това, трябва да се върнем назад във времето и да видим откъде изобщо са се появили тези планински крепости.

Произход и еволюция на швейцарските убежища

Кой би си помислил, че страна, известна с неутралитета си, десетилетия наред е изграждала една от най-големите мрежи от убежища в света? Швейцария е впечатляващ пример за това как географията и историята оформят архитектурата на оцеляването.

Средновековни основи – ордените като пионери на инженерството

Цялата тази история започва през XI век. Бенедиктинските и цистерцианските ордени не само се молели в планините – те ги преобразявали. Когато гледам тези 400 километра терасовидни стени в Лаво, си мисля, че това е била първата истинска инфраструктурна програма на Швейцария.

Монасите строели първите убежища не с мисъл за война, а за оцеляване в планините. Тези конструкции били прости – камък, дърво, дебели стени. Нищо сложно, но издръжливо. Всъщност те измислили швейцарската философия на строителството – солидно, функционално, с мисъл за поколенията.

Годините 1940-1990 – обсесия по сигурността

Студената война променила всичко. Швейцарците се захванали да строят убежища като обсебени. 370 000 обекта за петдесет години – това означава почти 20 на ден! Всеки мост, всеки тунел, всяка по-голяма сграда имала двойна функция.

Тогава се появили всички тези бетонни колоси в планините. Повечето хора мислят, че това били само военни бункери, но не – това била цяла система. Убежищата били свързани с тунели, имали собствени вентилационни системи, складове за храна. Някои можели да поберат цели градчета.

1963 година – тотална политика

На 15 октомври 1963 година Швейцария приела нещо, което звучи като научна фантастика – всяка нова сграда трябва да има убежище. Всяка! Еднофамилна къща, блок, офис сграда. Това струвало цяло състояние, но швейцарците били решени.

Последиците били огромни. Изведнъж всяко строителство станало с 3-8 процента по-скъпо. Архитектите трябвало да се научат да проектират не само красиви домове, но и подземни крепости. Някои се оплаквали, но повечето го приели като нещо нормално. В крайна сметка, по-добре да си подготвен, нали?

70-те години – от бункери към cabanes

А после дошли седемдесетте и всичко се променило. Вербие избухнало като ски курорт. Изведнъж всички тези военни конструкции в планините намерили ново приложение. Предприемчиви швейцарци започнали да превръщат старите бункери в туристически хижи.

Това било гениално – инфраструктурата вече съществувала, трябвало само да се добави комфорт. Дебелите стени осигурявали отлична изолация, подземните складове се превърнали във винени и хранителни изби. Cabane Tortin е точно такъв пример за еволюция – от военен наблюдателен пункт до модерен off-grid обект.

Тази трансформация показала нещо важно – швейцарските убежища никога не са били само за война. Те винаги са били за адаптация към средата, за оцеляване в трудни условия. Няма значение дали става дума за вражеско нашествие или за зимна буря в Алпите.

Технология и логистика на живота извън мрежата

Събуждам се в шест сутринта в заслона Cabane Tortin, а зад прозореца виждам само бяла пустиня. Минус двадесет градуса, вятърът блъска по стените – но кафето се приготвя нормално, светлината свети, телефонът има обхват. Това е магията на off-grid системите на над три хиляди метра височина.

Енергия – три стълба на независимостта

Работила съм по фотоволтаични инсталации в Татрите, така че знам колко е трудно да се осигури постоянен ток в планината. В Cabane Tortin са решили проблема хибридно – не разчитат само на един източник.

Панелите се справят добре през лятото, но през зимата снегът ги затрупва само след два дни. Турбината е истински работен кон – планините са естествен вятърен тунел. Генераторът остава като последна опция, макар че LPG трябва да се доставя редовно.

Фасцинантно е това, което се случва сега в Уетендорф. Там монтират сгъваем фотоволтаичен покрив върху двадесет хиляди квадратни метра. Той трябва да произвежда 3 400 MWh годишно от ноември 2025. Разбира се, това е съвсем различен мащаб от планинските микроинсталации, но технологията намира приложение. Сгъваемите панели могат да се окажат ключът – по-лесно се почистват от сняг.

Вода и отпадъци – процедури за оцеляване

Системата за събиране на вода от топящ се сняг изглежда проста, но дяволът е в детайлите:

1. Събирането на сняг се извършва в специални вани с подгряване – 150 литра сняг дават около 45 литра вода
2. Филтрация през три степени – механична, въглеродна, UV – защото планинският сняг не винаги е чист
3. Съхранение в изолирани резервоари с нагреватели – системата работи до минус двадесет градуса
4. Рациониране: 40 литра на човек на ден през зимата, 60 през лятото

Отпадъците са отделна тема – всичко трябва да бъде извозено надолу. Сортирането тук е въпрос на оцеляване, не на екология.

Доставки и комуникация – революция във въздуха

Преди месец наблюдавах тестов полет на карго дрон до заслона. Машината носеше двадесет килограма провизии на разстояние от осем километра. Полетът продължи четиринадесет минути, енергийните разходи бяха около 8 CHF. Традиционната въжена линия се нуждае от четиридесет минути за същото разстояние и струва 45 CHF за транспорт.

Дроновете обаче имат ограничения. Вятър над 60 км/ч ги приземява незабавно. Мъглата също не помага – навигационните системи понякога се объркват. Но бъдещето е тяхно, особено при спешни доставки на лекарства или резервни части.

Връзката в момента е чрез Starlink – дванадесет антени, разположени около заслона. Скоростта на сваляне е стабилна – 80 Mbps, качването е около 25 Mbps. Това е достатъчно за основните нужди и връзка с цивилизацията.

Системата работи, но всеки елемент изисква постоянно внимание. Зимата проверявам генераторите на всеки шест часа, лятото основно следя панелите и водната система. Това е живот в постоянна готовност – но носи невероятно удовлетворение от самостоятелността.

Технологията ни позволява да живеем на места, където преди двадесет години това беше немислимо.

Икономика и етика на високопланинския микро-туризъм

Вчера разговарях с приятелка, която се опитваше да резервира нощувка в Cabane Tortin. 45 CHF на нощ в алпийски заслон – звучи разумно, но наистина ли е така?

Реших да анализирам кой всъщност печели от това. В алпийските региони планинският туризъм съставлява цели 20% от БВП. Това изобщо не ме изненадва, защото сама виждам как тези малки места живеят благодарение на посетителите.

Изучавах казус на къща с 12 легла и 100% заетост. Собственичката ми каза, че най-голямото предизвикателство не са парите, а управлението на въздействието върху околната среда.

„Екологичните сертификати ни струват допълнително 2 000 CHF годишно, но гостите все по-често се интересуват от нашите проекологични инициативи“ – собственичка на хижа във Вале

Това ме води до етични дилеми. „Leave-no-trace“ звучи прекрасно на теория. А на практика? Управлението на отпадъците в планините струва 150 CHF на тон. Някой трябва да плати за това.

Изненадва ме, че собствениците често не отчитат реалните екологични разходи. Сертификатът за устойчивост е едно, но истинското изчисляване на въздействието е съвсем друга история.

Виждам тук нужда от преосмисляне на цялата концепция. Не става дума само за печалба от нощувки, а за намиране на баланс между печалбата и отговорността. Този разговор естествено ни води към въпроса – как трябва да изглежда бъдещето на този бранш?

Към бъдещето на самодостатъчните убежища

Зората над Тортин има нещо магическо в себе си – може би защото там виждам бъдещето на планинските убежища. По-рано анализирах как историята е оформяла тези места, какви технологии вече се използват, как функционират социално и икономически. Сега искам да погледна още по-напред.

Всъщност започнах да пиша за нещо друго, но тази прогноза ме завладя. До 2030 година половината алпийски хижи ще преминат изцяло на слънчева енергия. Това не е научна фантастика, това вече се случва.

Тренд радар 2026-2035 изглежда наистина обещаващо:

1. Енергийна автономия – слънчевите панели и системите за съхранение на енергия ще станат стандарт, а не лукс
2. Технологии за спасяване – дроновете SAR-X още през 2024 ще намалят времето за реакция с 30%, а до 2028 ще бъдат навсякъде
3. Свързване на убежищата – сателитните връзки ще позволят координация на спасителните операции в цялата долина

Виждам и още нещо. Тези места ще бъдат лаборатории за устойчив начин на живот. Тестват решения, които по-късно се внедряват в градовете.

Как можеш да действаш още днес – имам за теб конкретен план:

⚡ Проучване – провери проектите във вашия регион, не само в Алпите. Често местните инициативи имат нужда от подкрепа повече от известните марки.

⚡ Локално сътрудничество – свържи се със собствениците на убежища, предложи своите умения. Маркетинг, преводи, социални мрежи – всичко е ценно.

⚡ Микрофинансиране – дори 50 злоти месечно могат да финансират слънчев панел за една година. Провери платформите за краудфъндинг.

Не крия, че и аз самата мисля за такова ангажиране. Може да звучи наивно, но тези места наистина могат да променят начина, по който мислим за живот в хармония с природата.

Бъдещето на самодостатъчните убежища не е далечна визия – то се изгражда вече сега, един солар след друг.

Нико

редакция пътувания

Premium Journalist